разслоил

Речник на българския език

1. разслоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоил е производна форма на разслоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разслоил — мин. деят. св. прич. м. р.

разслоил е производна форма на разслоя (мин. деят. св. прич. м. р.).