разслоило

Речник на българския език

1. разслоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разслоило е производна форма на разслоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разслоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разслоило е производна форма на разслоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).