разслоил си

Речник на българския език

1. разслоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разслоил си е производна форма на разслоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разслоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разслоил си е производна форма на разслоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).