разслоил е

Речник на българския език

1. разслоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоил е е производна форма на разслоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разслоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоил е е производна форма на разслоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).