размия

Речник на българския език

размѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

размиеш, мин. св. размих, мин. прич. размил, св.вж. размивам.

Грешни изписвания (2)

  • размиъ
  • ръзмия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-мия раз-ми-ем
2 лице раз-ми-еш раз-ми-е-те
3 лице раз-мие раз-ми-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-мих раз-мих-ме
2 лице раз-ми раз-мих-те
3 лице раз-ми раз-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ми-ех раз-ми-ех-ме
2 лице раз-ми-е-ше раз-ми-ех-те
3 лице раз-ми-е-ше раз-ми-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размил съм размила съм размило съм размили сме
2 лице размил си размила си размило си размили сте
3 лице размил е размила е размило е размили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях размил бях размила бях размило бяхме размили
2 лице беше размил беше размила беше размило бяхте размили
3 лице беше размил беше размила беше размило бяха размили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще размия ще размием
2 лице ще размиеш ще размиете
3 лице ще размие ще размият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм размил ще съм размила ще съм размило ще сме размили
2 лице ще си размил ще си размила ще си размило ще сте размили
3 лице ще е размил ще е размила ще е размило ще са размили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да размия щяхме да размием
2 лице щеше да размиеш щяхте да размиете
3 лице щеше да размие щяха да размият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм размил щях да съм размила щях да съм размило щяхме да сме размили
2 лице щеше да си размил щеше да си размила щеше да си размило щяхте да сте размили
3 лице щеше да е размил щеше да е размила щеше да е размило щяха да са размили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размиел съм размиела съм размиело съм размиели сме
2 лице размиел си размиела си размиело си размиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размил съм размила съм размило съм размили сме
2 лице размил си размила си размило си размили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм размил била съм размила било съм размило били сме размили
2 лице бил си размил била си размила било си размило били сте размили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да размия щяла съм да размия щяло съм да размия щели сме да размием
2 лице щял си да размиеш щяла си да размиеш щяло си да размиеш щели сте да размиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм размил щяла съм да съм размила щяло съм да съм размило щели сме да сме размили
2 лице щял си да си размил щяла си да си размила щяло си да си размило щели сте да сте размили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих размил бих размила бих размило бихме размили
2 лице би размил би размила би размило бихте размили
3 лице би размил би размила би размило биха размили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-мий раз-мий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-мит
непълен член раз-ми-тия
пълен член раз-ми-ти-ят
женски род раз-ми-та
членувано раз-ми-та-та
среден род раз-ми-то
членувано раз-ми-то-то
множествено число раз-ми-ти
членувано раз-ми-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мил
непълен член раз-ми-лия
пълен член раз-ми-ли-ят
женски род раз-ми-ла
членувано раз-ми-ла-та
среден род раз-ми-ло
членувано раз-ми-ло-то
множествено число раз-ми-ли
членувано раз-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ми-ел
женски род раз-ми-е-ла
среден род раз-ми-е-ло
множествено число раз-ми-е-ли