размит

Речник на българския език

1. размит прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-мит
непълен член раз-ми-тия
пълен член раз-ми-ти-ят
ж. р. раз-ми-та
членувано раз-ми-та-та
ср. р. раз-ми-то
членувано раз-ми-то-то
мн. ч. раз-ми-ти
членувано раз-ми-ти-те

2. размит — мин. страд. прич. м. р.

размит е производна форма на размия (мин. страд. прич. м. р.).