размил съм

Речник на българския език

1. размил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размил съм е производна форма на размия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. размил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размил съм е производна форма на размия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).