размил

Речник на българския език

1. размил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размил е производна форма на размия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размил — мин. деят. св. прич. м. р.

размил е производна форма на размия (мин. деят. св. прич. м. р.).