размила

Речник на българския език

1. размила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

размила е производна форма на размия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. размила — мин. деят. св. прич. ж. р.

размила е производна форма на размия (мин. деят. св. прич. ж. р.).