разкритие

Речник на българския език

разкрѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разкрития, ср. Отгадаване, разкриване на тайна, престъпление и др.

Грешни изписвания (1)

  • ръзкритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ри-тие
членувано раз-к-ри-ти-е-то
мн.ч. раз-к-ри-тия
членувано раз-к-ри-ти-я-та