разбулване

Речник на българския език

разбу̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбулвани
  • разбулвъне
  • разбулвъни
  • ръзбулване
  • ръзбулвани
  • ръзбулвъне
  • ръзбулвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бул-ва-не
членувано раз-бул-ва-не-то
мн.ч. раз-бул-ва-ния
членувано раз-бул-ва-ни-я-та