разобличаване

Речник на българския език

разоблича̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разоблечаване
  • разоблечавъне
  • разобличавъне
  • разублечаване
  • разублечавъне
  • разубличаване
  • разубличавъне
  • ръзоблечаване
  • ръзоблечавъне
  • ръзобличаване
  • ръзобличавъне
  • ръзублечаване
  • ръзублечавъне
  • ръзубличаване
  • ръзубличавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зоб-ли-ча-ва-не
членувано ра-зоб-ли-ча-ва-не-то
мн.ч. ра-зоб-ли-ча-ва-ния
членувано ра-зоб-ли-ча-ва-ни-я-та