разгранича

Речник на българския език

разгранича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

разграничиш, мин. св. разграничих, мин. прич. разграничил, св.вж. разграничавам.

Грешни изписвания (15)

  • разгранеча
  • разгранечъ
  • разграничъ
  • разгрънеча
  • разгрънечъ
  • разгрънича
  • разгръничъ
  • ръзгранеча
  • ръзгранечъ
  • ръзгранича
  • ръзграничъ
  • ръзгрънеча
  • ръзгрънечъ
  • ръзгрънича
  • ръзгръничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-ча раз-г-ра-ни-чим
2 лице раз-г-ра-ни-чиш раз-г-ра-ни-чи-те
3 лице раз-г-ра-ни-чи раз-г-ра-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-чих раз-г-ра-ни-чих-ме
2 лице раз-г-ра-ни-чи раз-г-ра-ни-чих-те
3 лице раз-г-ра-ни-чи раз-г-ра-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-чах раз-г-ра-ни-чах-ме
2 лице раз-г-ра-ни-че-ше раз-г-ра-ни-чах-те
3 лице раз-г-ра-ни-че-ше раз-г-ра-ни-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничил съм разграничила съм разграничило съм разграничили сме
2 лице разграничил си разграничила си разграничило си разграничили сте
3 лице разграничил е разграничила е разграничило е разграничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разграничил бях разграничила бях разграничило бяхме разграничили
2 лице беше разграничил беше разграничила беше разграничило бяхте разграничили
3 лице беше разграничил беше разграничила беше разграничило бяха разграничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разгранича ще разграничим
2 лице ще разграничиш ще разграничите
3 лице ще разграничи ще разграничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разграничил ще съм разграничила ще съм разграничило ще сме разграничили
2 лице ще си разграничил ще си разграничила ще си разграничило ще сте разграничили
3 лице ще е разграничил ще е разграничила ще е разграничило ще са разграничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разгранича щяхме да разграничим
2 лице щеше да разграничиш щяхте да разграничите
3 лице щеше да разграничи щяха да разграничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разграничил щях да съм разграничила щях да съм разграничило щяхме да сме разграничили
2 лице щеше да си разграничил щеше да си разграничила щеше да си разграничило щяхте да сте разграничили
3 лице щеше да е разграничил щеше да е разграничила щеше да е разграничило щяха да са разграничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничал съм разграничала съм разграничало съм разграничали сме
2 лице разграничал си разграничала си разграничало си разграничали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничил съм разграничила съм разграничило съм разграничили сме
2 лице разграничил си разграничила си разграничило си разграничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разграничил била съм разграничила било съм разграничило били сме разграничили
2 лице бил си разграничил била си разграничила било си разграничило били сте разграничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разгранича щяла съм да разгранича щяло съм да разгранича щели сме да разграничим
2 лице щял си да разграничиш щяла си да разграничиш щяло си да разграничиш щели сте да разграничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разграничил щяла съм да съм разграничила щяло съм да съм разграничило щели сме да сме разграничили
2 лице щял си да си разграничил щяла си да си разграничила щяло си да си разграничило щели сте да сте разграничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разграничил бих разграничила бих разграничило бихме разграничили
2 лице би разграничил би разграничила би разграничило бихте разграничили
3 лице би разграничил би разграничила би разграничило биха разграничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-г-ра-ни-чи раз-г-ра-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-чен
непълен член раз-г-ра-ни-че-ния
пълен член раз-г-ра-ни-че-ни-ят
женски род раз-г-ра-ни-че-на
членувано раз-г-ра-ни-че-на-та
среден род раз-г-ра-ни-че-но
членувано раз-г-ра-ни-че-но-то
множествено число раз-г-ра-ни-че-ни
членувано раз-г-ра-ни-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-чил
непълен член раз-г-ра-ни-чи-лия
пълен член раз-г-ра-ни-чи-ли-ят
женски род раз-г-ра-ни-чи-ла
членувано раз-г-ра-ни-чи-ла-та
среден род раз-г-ра-ни-чи-ло
членувано раз-г-ра-ни-чи-ло-то
множествено число раз-г-ра-ни-чи-ли
членувано раз-г-ра-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-чал
женски род раз-г-ра-ни-ча-ла
среден род раз-г-ра-ни-ча-ло
множествено число раз-г-ра-ни-ча-ли