разграничавам

Речник на българския език

разгранича̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разграничаваш, несв. и разгранича, св.
1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям.
2. Прен. Кого, какво. Правя разграничение. Разграничавам двете явления едно от друго.
разграничавам се/разгранича се.От какво/от кого. Отделям се; изтъквам, че не принадлежа. Разграничих се от моите колеги в изказването си.

Грешни изписвания (15)

  • разгранечавам
  • разгранечавъм
  • разграничавъм
  • разгрънечавам
  • разгрънечавъм
  • разгръничавам
  • разгръничавъм
  • ръзгранечавам
  • ръзгранечавъм
  • ръзграничавам
  • ръзграничавъм
  • ръзгрънечавам
  • ръзгрънечавъм
  • ръзгръничавам
  • ръзгръничавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-ча-вам раз-г-ра-ни-ча-ва-ме
2 лице раз-г-ра-ни-ча-ваш раз-г-ра-ни-ча-ва-те
3 лице раз-г-ра-ни-ча-ва раз-г-ра-ни-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-ча-вах раз-г-ра-ни-ча-вах-ме
2 лице раз-г-ра-ни-ча-ва раз-г-ра-ни-ча-вах-те
3 лице раз-г-ра-ни-ча-ва раз-г-ра-ни-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ра-ни-ча-вах раз-г-ра-ни-ча-вах-ме
2 лице раз-г-ра-ни-ча-ва-ше раз-г-ра-ни-ча-вах-те
3 лице раз-г-ра-ни-ча-ва-ше раз-г-ра-ни-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничавал съм разграничавала съм разграничавало съм разграничавали сме
2 лице разграничавал си разграничавала си разграничавало си разграничавали сте
3 лице разграничавал е разграничавала е разграничавало е разграничавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разграничавал бях разграничавала бях разграничавало бяхме разграничавали
2 лице беше разграничавал беше разграничавала беше разграничавало бяхте разграничавали
3 лице беше разграничавал беше разграничавала беше разграничавало бяха разграничавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разграничавам ще разграничаваме
2 лице ще разграничаваш ще разграничавате
3 лице ще разграничава ще разграничават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разграничавал ще съм разграничавала ще съм разграничавало ще сме разграничавали
2 лице ще си разграничавал ще си разграничавала ще си разграничавало ще сте разграничавали
3 лице ще е разграничавал ще е разграничавала ще е разграничавало ще са разграничавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разграничавам щяхме да разграничаваме
2 лице щеше да разграничаваш щяхте да разграничавате
3 лице щеше да разграничава щяха да разграничават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разграничавал щях да съм разграничавала щях да съм разграничавало щяхме да сме разграничавали
2 лице щеше да си разграничавал щеше да си разграничавала щеше да си разграничавало щяхте да сте разграничавали
3 лице щеше да е разграничавал щеше да е разграничавала щеше да е разграничавало щяха да са разграничавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничавал съм разграничавала съм разграничавало съм разграничавали сме
2 лице разграничавал си разграничавала си разграничавало си разграничавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разграничавал съм разграничавала съм разграничавало съм разграничавали сме
2 лице разграничавал си разграничавала си разграничавало си разграничавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разграничавал била съм разграничавала било съм разграничавало били сме разграничавали
2 лице бил си разграничавал била си разграничавала било си разграничавало били сте разграничавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разграничавам щяла съм да разграничавам щяло съм да разграничавам щели сме да разграничаваме
2 лице щял си да разграничаваш щяла си да разграничаваш щяло си да разграничаваш щели сте да разграничавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разграничавал щяла съм да съм разграничавала щяло съм да съм разграничавало щели сме да сме разграничавали
2 лице щял си да си разграничавал щяла си да си разграничавала щяло си да си разграничавало щели сте да сте разграничавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разграничавал бих разграничавала бих разграничавало бихме разграничавали
2 лице би разграничавал би разграничавала би разграничавало бихте разграничавали
3 лице би разграничавал би разграничавала би разграничавало биха разграничавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-г-ра-ни-ча-вай раз-г-ра-ни-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-ча-ван
непълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-ния
пълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-ни-ят
женски род раз-г-ра-ни-ча-ва-на
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-на-та
среден род раз-г-ра-ни-ча-ва-но
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-но-то
множествено число раз-г-ра-ни-ча-ва-ни
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-ча-вал
непълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-лия
пълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-ли-ят
женски род раз-г-ра-ни-ча-ва-ла
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-ла-та
среден род раз-г-ра-ни-ча-ва-ло
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-ло-то
множествено число раз-г-ра-ни-ча-ва-ли
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-ча-вал
женски род раз-г-ра-ни-ча-ва-ла
среден род раз-г-ра-ни-ча-ва-ло
множествено число раз-г-ра-ни-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ра-ни-ча-ващ
непълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-щия
пълен член раз-г-ра-ни-ча-ва-щи-ят
женски род раз-г-ра-ни-ча-ва-ща
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-ща-та
среден род раз-г-ра-ни-ча-ва-що
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-що-то
множествено число раз-г-ра-ни-ча-ва-щи
членувано раз-г-ра-ни-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-г-ра-ни-ча-вай-ки