разграничило

Речник на българския език

1. разграничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разграничило е производна форма на разгранича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разграничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разграничило е производна форма на разгранича (мин. деят. св. прич. ср. р.).