разграничило е

Речник на българския език

1. разграничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разграничило е е производна форма на разгранича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разграничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разграничило е е производна форма на разгранича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).