1.
разграничѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (7)
- разгранечим
- разгрънечим
- разгръничим
- ръзгранечим
- ръзграничим
- ръзгрънечим
- ръзгръничим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | раз-г-ра-ни-чим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз-г-ра-ни-чи-мия | ||
| пълен член | раз-г-ра-ни-чи-ми-ят | ||
| ж. р. | раз-г-ра-ни-чи-ма | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-ма-та | ||
| ср. р. | раз-г-ра-ни-чи-мо | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-мо-то | ||
| мн. ч. | раз-г-ра-ни-чи-ми | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-ми-те | ||
2. разграничим — сег. вр., 1 л., мн. ч.
разграничим е производна форма на разгранича (сег. вр., 1 л., мн. ч.).