разговорчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
разговорчива, разговорчиво, мн. разговорчиви, прил. Разговорлив.същ. разговорчивост, разговорчивостта, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разговурчив
- разгуворчив
- разгувурчив
- ръзговорчив
- ръзговурчив
- ръзгуворчив
- ръзгувурчив
- разговорчиф
- разговурчиф
- разгуворчиф
- разгувурчиф
- ръзговорчиф
- ръзговурчиф
- ръзгуворчиф
- ръзгувурчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | раз-го-вор-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз-го-вор-чи-вия | ||
| пълен член | раз-го-вор-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | раз-го-вор-чи-ва | ||
| членувано | раз-го-вор-чи-ва-та | ||
| ср. р. | раз-го-вор-чи-во | ||
| членувано | раз-го-вор-чи-во-то | ||
| мн. ч. | раз-го-вор-чи-ви | ||
| членувано | раз-го-вор-чи-ви-те | ||