пуританин

Речник на българския език

пурита̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. пуритани, м. Пуритан.

Грешни изписвания (7)

  • поретанен
  • поретанин
  • поританен
  • поританин
  • пуретанен
  • пуретанин
  • пуританен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ри-та-нин
непълен член пу-ри-та-ни-на
пълен член пу-ри-та-ни-нът
мн.ч. пу-ри-та-ни
членувано пу-ри-та-ни-те
бройна форма пу-ри-та-ни
звателна форма пу-ри-та-ни-но