профуквам

Речник на българския език

профу̀квам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • профуквъм
  • пруфуквам
  • пруфуквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-фук-вам про-фук-ва-ме
2 лице про-фук-ваш про-фук-ва-те
3 лице про-фук-ва про-фук-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-фук-вах про-фук-вах-ме
2 лице про-фук-ва про-фук-вах-те
3 лице про-фук-ва про-фук-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-фук-вах про-фук-вах-ме
2 лице про-фук-ва-ше про-фук-вах-те
3 лице про-фук-ва-ше про-фук-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профуквал съм профуквала съм профуквало съм профуквали сме
2 лице профуквал си профуквала си профуквало си профуквали сте
3 лице профуквал е профуквала е профуквало е профуквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях профуквал бях профуквала бях профуквало бяхме профуквали
2 лице беше профуквал беше профуквала беше профуквало бяхте профуквали
3 лице беше профуквал беше профуквала беше профуквало бяха профуквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще профуквам ще профукваме
2 лице ще профукваш ще профуквате
3 лице ще профуква ще профукват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм профуквал ще съм профуквала ще съм профуквало ще сме профуквали
2 лице ще си профуквал ще си профуквала ще си профуквало ще сте профуквали
3 лице ще е профуквал ще е профуквала ще е профуквало ще са профуквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да профуквам щяхме да профукваме
2 лице щеше да профукваш щяхте да профуквате
3 лице щеше да профуква щяха да профукват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм профуквал щях да съм профуквала щях да съм профуквало щяхме да сме профуквали
2 лице щеше да си профуквал щеше да си профуквала щеше да си профуквало щяхте да сте профуквали
3 лице щеше да е профуквал щеше да е профуквала щеше да е профуквало щяха да са профуквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профуквал съм профуквала съм профуквало съм профуквали сме
2 лице профуквал си профуквала си профуквало си профуквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профуквал съм профуквала съм профуквало съм профуквали сме
2 лице профуквал си профуквала си профуквало си профуквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм профуквал била съм профуквала било съм профуквало били сме профуквали
2 лице бил си профуквал била си профуквала било си профуквало били сте профуквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да профуквам щяла съм да профуквам щяло съм да профуквам щели сме да профукваме
2 лице щял си да профукваш щяла си да профукваш щяло си да профукваш щели сте да профуквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм профуквал щяла съм да съм профуквала щяло съм да съм профуквало щели сме да сме профуквали
2 лице щял си да си профуквал щяла си да си профуквала щяло си да си профуквало щели сте да сте профуквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих профуквал бих профуквала бих профуквало бихме профуквали
2 лице би профуквал би профуквала би профуквало бихте профуквали
3 лице би профуквал би профуквала би профуквало биха профуквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-фук-вай про-фук-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-фук-ван
непълен член про-фук-ва-ния
пълен член про-фук-ва-ни-ят
женски род про-фук-ва-на
членувано про-фук-ва-на-та
среден род про-фук-ва-но
членувано про-фук-ва-но-то
множествено число про-фук-ва-ни
членувано про-фук-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фук-вал
непълен член про-фук-ва-лия
пълен член про-фук-ва-ли-ят
женски род про-фук-ва-ла
членувано про-фук-ва-ла-та
среден род про-фук-ва-ло
членувано про-фук-ва-ло-то
множествено число про-фук-ва-ли
членувано про-фук-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фук-вал
женски род про-фук-ва-ла
среден род про-фук-ва-ло
множествено число про-фук-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фук-ващ
непълен член про-фук-ва-щия
пълен член про-фук-ва-щи-ят
женски род про-фук-ва-ща
членувано про-фук-ва-ща-та
среден род про-фук-ва-що
членувано про-фук-ва-що-то
множествено число про-фук-ва-щи
членувано про-фук-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-фук-вай-ки