профуквахте

Речник на българския език

1. профуквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

профуквахте е производна форма на профуквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. профуквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

профуквахте е производна форма на профуквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).