профуквах

Речник на българския език

1. профуквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

профуквах е производна форма на профуквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. профуквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

профуквах е производна форма на профуквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).