профукваха

Речник на българския език

1. профукваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

профукваха е производна форма на профуквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. профукваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

профукваха е производна форма на профуквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).