проформа

Речник на българския език

профо̀рма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Външна форма, видимост, за да се спази установен ред или благоприличие. Питам проформа.

Грешни изписвания (3)

  • проформъ
  • пруформа
  • пруформъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фор-ма
членувано про-фор-ма-та
мн.ч. про-фор-ми
членувано про-фор-ми-те
звателна форма