проумея

Речник на българския език

проумѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

проумееш, мин. св. проумях, мин. прич. проумял, св.вж. проумявам.

Грешни изписвания (4)

  • проумеъ
  • проомея
  • пруомея
  • пруумея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-у-мея про-у-ме-ем
2 лице про-у-ме-еш про-у-ме-е-те
3 лице про-у-мее про-у-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-у-мях про-у-мях-ме
2 лице про-у-мя про-у-мях-те
3 лице про-у-мя про-у-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-у-ме-ех про-у-ме-ех-ме
2 лице про-у-ме-е-ше про-у-ме-ех-те
3 лице про-у-ме-е-ше про-у-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумял съм проумяла съм проумяло съм проумели сме
2 лице проумял си проумяла си проумяло си проумели сте
3 лице проумял е проумяла е проумяло е проумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проумял бях проумяла бях проумяло бяхме проумели
2 лице беше проумял беше проумяла беше проумяло бяхте проумели
3 лице беше проумял беше проумяла беше проумяло бяха проумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проумея ще проумеем
2 лице ще проумееш ще проумеете
3 лице ще проумее ще проумеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проумял ще съм проумяла ще съм проумяло ще сме проумели
2 лице ще си проумял ще си проумяла ще си проумяло ще сте проумели
3 лице ще е проумял ще е проумяла ще е проумяло ще са проумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проумея щяхме да проумеем
2 лице щеше да проумееш щяхте да проумеете
3 лице щеше да проумее щяха да проумеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проумял щях да съм проумяла щях да съм проумяло щяхме да сме проумели
2 лице щеше да си проумял щеше да си проумяла щеше да си проумяло щяхте да сте проумели
3 лице щеше да е проумял щеше да е проумяла щеше да е проумяло щяха да са проумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумеел съм проумеела съм проумеело съм проумеели сме
2 лице проумеел си проумеела си проумеело си проумеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумял съм проумяла съм проумяло съм проумели сме
2 лице проумял си проумяла си проумяло си проумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проумял била съм проумяла било съм проумяло били сме проумели
2 лице бил си проумял била си проумяла било си проумяло били сте проумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проумея щяла съм да проумея щяло съм да проумея щели сме да проумеем
2 лице щял си да проумееш щяла си да проумееш щяло си да проумееш щели сте да проумеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проумял щяла съм да съм проумяла щяло съм да съм проумяло щели сме да сме проумели
2 лице щял си да си проумял щяла си да си проумяла щяло си да си проумяло щели сте да сте проумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проумял бих проумяла бих проумяло бихме проумели
2 лице би проумял би проумяла би проумяло бихте проумели
3 лице би проумял би проумяла би проумяло биха проумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-у-мей про-у-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-у-мян
непълен член про-у-мя-ния
пълен член про-у-мя-ни-ят
женски род про-у-мя-на
членувано про-у-мя-на-та
среден род про-у-мя-но
членувано про-у-мя-но-то
множествено число про-у-ме-ни
членувано про-у-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-у-мял
непълен член про-у-ме-лия
пълен член про-у-ме-ли-ят
женски род про-у-мя-ла
членувано про-у-мя-ла-та
среден род про-у-мя-ло
членувано про-у-мя-ло-то
множествено число про-у-ме-ли
членувано про-у-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-у-ме-ел
женски род про-у-ме-е-ла
среден род про-у-ме-е-ло
множествено число про-у-ме-е-ли