проумяло е

Речник на българския език

1. проумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумяло е е производна форма на проумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумяло е е производна форма на проумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).