проумееше

Речник на българския език

1. проумееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

проумееше е производна форма на проумея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. проумееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

проумееше е производна форма на проумея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).