проумял е

Речник на българския език

1. проумял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проумял е е производна форма на проумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проумял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проумял е е производна форма на проумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).