прах

Речник на българския език

1. прах съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

прахъ̀т, праха̀, мн. праховѐ, (два) пра̀ха, м.
1. Само ед. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
2. Стрито лекарство. Прахове за главоболие.
3. Обикн. ед. Вещество на дребни частици, с което се пере. Прах за пране.
4. Само ед. Тленни останки. Мир на праха му.
Хвърлям прах в очите (на някого). — Заблуждавам.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прах
непълен член пра-ха
пълен член пра-хът
мн.ч. пра-хо-ве
членувано пра-хо-ве-те
бройна форма пра-ха
звателна форма

2. прах съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

прахта̀, само ед., ж. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
Хвърлям прах в очите (на някого). — Заблуждавам.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прах
членувано прах-та
мн.ч.
членувано
звателна форма

3. прах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прах е производна форма на пера (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).