пѐпел
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
пепелта̀, само ед., ж.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
• Пепел ми на езика. — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
• Посипвам главата си с пепел. — Разкайвам се за нещо.
• Хвърлям пепел в очите. — Заблуждавам.
• Става на прах и пепел. — Унищожава се, разсипва се.
• Възкръсвам като феникс от пепелта. — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
• Пепел ми на езика. — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
• Посипвам главата си с пепел. — Разкайвам се за нещо.
• Хвърлям пепел в очите. — Заблуждавам.
• Става на прах и пепел. — Унищожава се, разсипва се.
• Възкръсвам като феникс от пепелта. — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
Грешни изписвания (1)
- пепил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пе-пел | |
|---|---|---|
| членувано | пе-пел-та | |
| мн.ч. | пе-пе-ли | |
| членувано | пе-пе-ли-те | |
| звателна форма | — | |