праха

Речник на българския език

1. праха — ед. ч. непълен член

праха е производна форма на прах (ед. ч. непълен член).

2. праха — бройна форма

праха е производна форма на прах (бройна форма).

3. праха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

праха е производна форма на пера (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).