пушилка

Речник на българския език

пушѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пушилки, ж.
1. Пушек.
2. Прах във въздуха.
Вдигам пушилката.
1. Втурвам се нанякъде.
2. Шумно се заканвам на някого.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • пошилка
  • пошилкъ
  • пушилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-шил-ка
членувано пу-шил-ка-та
мн.ч. пу-шил-ки
членувано пу-шил-ки-те
звателна форма