посъвзема

Речник на българския език

1. посъвзема преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-съв-зе-ма по-съв-зе-мем
2 лице по-съв-зе-меш по-съв-зе-ме-те
3 лице по-съв-зе-ме по-съв-зе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-съв-зех по-съв-зех-ме
2 лице по-съв-зе по-съв-зех-те
3 лице по-съв-зе по-съв-зе-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-съв-зе-мех по-съв-зе-мех-ме
2 лице по-съв-зе-ме-ше по-съв-зе-мех-те
3 лице по-съв-зе-ме-ше по-съв-зе-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посъвзел съм посъвзела съм посъвзело съм посъвзели сме
2 лице посъвзел си посъвзела си посъвзело си посъвзели сте
3 лице посъвзел е посъвзела е посъвзело е посъвзели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях посъвзел бях посъвзела бях посъвзело бяхме посъвзели
2 лице беше посъвзел беше посъвзела беше посъвзело бяхте посъвзели
3 лице беше посъвзел беше посъвзела беше посъвзело бяха посъвзели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще посъвзема ще посъвземем
2 лице ще посъвземеш ще посъвземете
3 лице ще посъвземе ще посъвземат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм посъвзел ще съм посъвзела ще съм посъвзело ще сме посъвзели
2 лице ще си посъвзел ще си посъвзела ще си посъвзело ще сте посъвзели
3 лице ще е посъвзел ще е посъвзела ще е посъвзело ще са посъвзели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да посъвзема щяхме да посъвземем
2 лице щеше да посъвземеш щяхте да посъвземете
3 лице щеше да посъвземе щяха да посъвземат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм посъвзел щях да съм посъвзела щях да съм посъвзело щяхме да сме посъвзели
2 лице щеше да си посъвзел щеше да си посъвзела щеше да си посъвзело щяхте да сте посъвзели
3 лице щеше да е посъвзел щеше да е посъвзела щеше да е посъвзело щяха да са посъвзели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посъвземел съм посъвземела съм посъвземело съм посъвземели сме
2 лице посъвземел си посъвземела си посъвземело си посъвземели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посъвзел съм посъвзела съм посъвзело съм посъвзели сме
2 лице посъвзел си посъвзела си посъвзело си посъвзели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм посъвзел била съм посъвзела било съм посъвзело били сме посъвзели
2 лице бил си посъвзел била си посъвзела било си посъвзело били сте посъвзели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да посъвзема щяла съм да посъвзема щяло съм да посъвзема щели сме да посъвземем
2 лице щял си да посъвземеш щяла си да посъвземеш щяло си да посъвземеш щели сте да посъвземете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм посъвзел щяла съм да съм посъвзела щяло съм да съм посъвзело щели сме да сме посъвзели
2 лице щял си да си посъвзел щяла си да си посъвзела щяло си да си посъвзело щели сте да сте посъвзели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих посъвзел бих посъвзела бих посъвзело бихме посъвзели
2 лице би посъвзел би посъвзела би посъвзело бихте посъвзели
3 лице би посъвзел би посъвзела би посъвзело биха посъвзели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-съв-зе-ми по-съв-зе-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-съв-зет
непълен член по-съв-зе-тия
пълен член по-съв-зе-ти-ят
женски род по-съв-зе-та
членувано по-съв-зе-та-та
среден род по-съв-зе-то
членувано по-съв-зе-то-то
множествено число по-съв-зе-ти
членувано по-съв-зе-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-съв-зел
непълен член по-съв-зе-лия
пълен член по-съв-зе-ли-ят
женски род по-съв-зе-ла
членувано по-съв-зе-ла-та
среден род по-съв-зе-ло
членувано по-съв-зе-ло-то
множествено число по-съв-зе-ли
членувано по-съв-зе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-съв-зе-мел
женски род по-съв-зе-ме-ла
среден род по-съв-зе-ме-ло
множествено число по-съв-зе-ме-ли

2. посъвзема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посъвзема е производна форма на посъвземам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. посъвзема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посъвзема е производна форма на посъвземам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. посъвзема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посъвзема е производна форма на посъвземам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).