посъвзели

Речник на българския език

1. посъвзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посъвзели е производна форма на посъвзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посъвзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

посъвзели е производна форма на посъвзема (мин. деят. св. прич. мн. ч.).