посъвземел

Речник на българския език

1. посъвземел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземел е производна форма на посъвзема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвземел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъвземел е производна форма на посъвзема (мин. деят. несв. прич. м. р.).