посъвзел

Речник на българския език

1. посъвзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвзел е производна форма на посъвзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвзел — мин. деят. св. прич. м. р.

посъвзел е производна форма на посъвзема (мин. деят. св. прич. м. р.).