посъвзело

Речник на българския език

1. посъвзело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвзело е производна форма на посъвзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъвзело — мин. деят. св. прич. ср. р.

посъвзело е производна форма на посъвзема (мин. деят. св. прич. ср. р.).