поиздъня

Речник на българския език

поиздъня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поиздънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-дъ-ня по-из-дъ-ним
2 лице по-из-дъ-ниш по-из-дъ-ни-те
3 лице по-из-дъ-ни по-из-дъ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-дъ-них по-из-дъ-них-ме
2 лице по-из-дъ-ни по-из-дъ-них-те
3 лице по-из-дъ-ни по-из-дъ-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-дъ-нех по-из-дъ-нех-ме
2 лице по-из-дъ-не-ше по-из-дъ-нех-те
3 лице по-из-дъ-не-ше по-из-дъ-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздънил съм поиздънила съм поиздънило съм поиздънили сме
2 лице поиздънил си поиздънила си поиздънило си поиздънили сте
3 лице поиздънил е поиздънила е поиздънило е поиздънили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поиздънил бях поиздънила бях поиздънило бяхме поиздънили
2 лице беше поиздънил беше поиздънила беше поиздънило бяхте поиздънили
3 лице беше поиздънил беше поиздънила беше поиздънило бяха поиздънили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поиздъня ще поиздъним
2 лице ще поиздъниш ще поиздъните
3 лице ще поиздъни ще поиздънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поиздънил ще съм поиздънила ще съм поиздънило ще сме поиздънили
2 лице ще си поиздънил ще си поиздънила ще си поиздънило ще сте поиздънили
3 лице ще е поиздънил ще е поиздънила ще е поиздънило ще са поиздънили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поиздъня щяхме да поиздъним
2 лице щеше да поиздъниш щяхте да поиздъните
3 лице щеше да поиздъни щяха да поиздънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поиздънил щях да съм поиздънила щях да съм поиздънило щяхме да сме поиздънили
2 лице щеше да си поиздънил щеше да си поиздънила щеше да си поиздънило щяхте да сте поиздънили
3 лице щеше да е поиздънил щеше да е поиздънила щеше да е поиздънило щяха да са поиздънили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздънел съм поиздънела съм поиздънело съм поиздънели сме
2 лице поиздънел си поиздънела си поиздънело си поиздънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поиздънил съм поиздънила съм поиздънило съм поиздънили сме
2 лице поиздънил си поиздънила си поиздънило си поиздънили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поиздънил била съм поиздънила било съм поиздънило били сме поиздънили
2 лице бил си поиздънил била си поиздънила било си поиздънило били сте поиздънили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поиздъня щяла съм да поиздъня щяло съм да поиздъня щели сме да поиздъним
2 лице щял си да поиздъниш щяла си да поиздъниш щяло си да поиздъниш щели сте да поиздъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поиздънил щяла съм да съм поиздънила щяло съм да съм поиздънило щели сме да сме поиздънили
2 лице щял си да си поиздънил щяла си да си поиздънила щяло си да си поиздънило щели сте да сте поиздънили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поиздънил бих поиздънила бих поиздънило бихме поиздънили
2 лице би поиздънил би поиздънила би поиздънило бихте поиздънили
3 лице би поиздънил би поиздънила би поиздънило биха поиздънили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-дъ-ни по-из-дъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-дъ-нен
непълен член по-из-дъ-не-ния
пълен член по-из-дъ-не-ни-ят
женски род по-из-дъ-не-на
членувано по-из-дъ-не-на-та
среден род по-из-дъ-не-но
членувано по-из-дъ-не-но-то
множествено число по-из-дъ-не-ни
членувано по-из-дъ-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-дъ-нил
непълен член по-из-дъ-ни-лия
пълен член по-из-дъ-ни-ли-ят
женски род по-из-дъ-ни-ла
членувано по-из-дъ-ни-ла-та
среден род по-из-дъ-ни-ло
членувано по-из-дъ-ни-ло-то
множествено число по-из-дъ-ни-ли
членувано по-из-дъ-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-дъ-нел
женски род по-из-дъ-не-ла
среден род по-из-дъ-не-ло
множествено число по-из-дъ-не-ли