поиздънил си

Речник на българския език

1. поиздънил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздънил си е производна форма на поиздъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздънил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздънил си е производна форма на поиздъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).