поиздънил

Речник на българския език

1. поиздънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздънил е производна форма на поиздъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздънил — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздънил е производна форма на поиздъня (мин. деят. св. прич. м. р.).