поиздънил е

Речник на българския език

1. поиздънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздънил е е производна форма на поиздъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздънил е е производна форма на поиздъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).