позвънявам

Речник на българския език

позвъня̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii2) редактиране

Значение

позвъня̀ваш, несв. и позвъня̀, св. Звъня кратко време.

Грешни изписвания (7)

  • позванявам
  • позванявъм
  • позвънявъм
  • пузванявам
  • пузванявъм
  • пузвънявам
  • пузвънявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-ня-вам поз-въ-ня-ва-ме
2 лице поз-въ-ня-ваш поз-въ-ня-ва-те
3 лице поз-въ-ня-ва поз-въ-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-ня-вах поз-въ-ня-вах-ме
2 лице поз-въ-ня-ва поз-въ-ня-вах-те
3 лице поз-въ-ня-ва поз-въ-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-ня-вах поз-въ-ня-вах-ме
2 лице поз-въ-ня-ва-ше поз-въ-ня-вах-те
3 лице поз-въ-ня-ва-ше поз-въ-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице позвънявал е позвънявала е позвънявало е позвънявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позвънявал бях позвънявала бях позвънявало бяхме позвънявали
2 лице беше позвънявал беше позвънявала беше позвънявало бяхте позвънявали
3 лице беше позвънявал беше позвънявала беше позвънявало бяха позвънявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позвънявам ще позвъняваме
2 лице ще позвъняваш ще позвънявате
3 лице ще позвънява ще позвъняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позвънявал ще съм позвънявала ще съм позвънявало ще сме позвънявали
2 лице ще си позвънявал ще си позвънявала ще си позвънявало ще сте позвънявали
3 лице ще е позвънявал ще е позвънявала ще е позвънявало ще са позвънявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позвънявам щяхме да позвъняваме
2 лице щеше да позвъняваш щяхте да позвънявате
3 лице щеше да позвънява щяха да позвъняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позвънявал щях да съм позвънявала щях да съм позвънявало щяхме да сме позвънявали
2 лице щеше да си позвънявал щеше да си позвънявала щеше да си позвънявало щяхте да сте позвънявали
3 лице щеше да е позвънявал щеше да е позвънявала щеше да е позвънявало щяха да са позвънявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позвънявал била съм позвънявала било съм позвънявало били сме позвънявали
2 лице бил си позвънявал била си позвънявала било си позвънявало били сте позвънявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позвънявам щяла съм да позвънявам щяло съм да позвънявам щели сме да позвъняваме
2 лице щял си да позвъняваш щяла си да позвъняваш щяло си да позвъняваш щели сте да позвънявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позвънявал щяла съм да съм позвънявала щяло съм да съм позвънявало щели сме да сме позвънявали
2 лице щял си да си позвънявал щяла си да си позвънявала щяло си да си позвънявало щели сте да сте позвънявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позвънявал бих позвънявала бих позвънявало бихме позвънявали
2 лице би позвънявал би позвънявала би позвънявало бихте позвънявали
3 лице би позвънявал би позвънявала би позвънявало биха позвънявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поз-въ-ня-вай поз-въ-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-въ-ня-вал
непълен член поз-въ-ня-ва-лия
пълен член поз-въ-ня-ва-ли-ят
женски род поз-въ-ня-ва-ла
членувано поз-въ-ня-ва-ла-та
среден род поз-въ-ня-ва-ло
членувано поз-въ-ня-ва-ло-то
множествено число поз-въ-ня-ва-ли
членувано поз-въ-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-въ-ня-вал
женски род поз-въ-ня-ва-ла
среден род поз-въ-ня-ва-ло
множествено число поз-въ-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-въ-ня-ващ
непълен член поз-въ-ня-ва-щия
пълен член поз-въ-ня-ва-щи-ят
женски род поз-въ-ня-ва-ща
членувано поз-въ-ня-ва-ща-та
среден род поз-въ-ня-ва-що
членувано поз-въ-ня-ва-що-то
множествено число поз-въ-ня-ва-щи
членувано поз-въ-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

поз-въ-ня-вай-ки