звънвам

Речник на българския език

звъ̀нвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

звъ̀нваш, несв. и звъ̀нна 1 , св.
1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой не го чу.
2. Правя да се произведе звук един път или няколко пъти по един път. Звъннах на вратата.
3. Прен. На кого. Обаждам се по телефона. Ще ѝ звънна утре сутрин.
същ. звъ̀нване, ср.

Грешни изписвания (1)

  • звънвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице звън-вам звън-ва-ме
2 лице звън-ваш звън-ва-те
3 лице звън-ва звън-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице звън-вах звън-вах-ме
2 лице звън-ва звън-вах-те
3 лице звън-ва звън-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице звън-вах звън-вах-ме
2 лице звън-ва-ше звън-вах-те
3 лице звън-ва-ше звън-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънвал съм звънвала съм звънвало съм звънвали сме
2 лице звънвал си звънвала си звънвало си звънвали сте
3 лице звънвал е звънвала е звънвало е звънвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звънвал бях звънвала бях звънвало бяхме звънвали
2 лице беше звънвал беше звънвала беше звънвало бяхте звънвали
3 лице беше звънвал беше звънвала беше звънвало бяха звънвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще звънвам ще звънваме
2 лице ще звънваш ще звънвате
3 лице ще звънва ще звънват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звънвал ще съм звънвала ще съм звънвало ще сме звънвали
2 лице ще си звънвал ще си звънвала ще си звънвало ще сте звънвали
3 лице ще е звънвал ще е звънвала ще е звънвало ще са звънвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да звънвам щяхме да звънваме
2 лице щеше да звънваш щяхте да звънвате
3 лице щеше да звънва щяха да звънват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звънвал щях да съм звънвала щях да съм звънвало щяхме да сме звънвали
2 лице щеше да си звънвал щеше да си звънвала щеше да си звънвало щяхте да сте звънвали
3 лице щеше да е звънвал щеше да е звънвала щеше да е звънвало щяха да са звънвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънвал съм звънвала съм звънвало съм звънвали сме
2 лице звънвал си звънвала си звънвало си звънвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънвал съм звънвала съм звънвало съм звънвали сме
2 лице звънвал си звънвала си звънвало си звънвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звънвал била съм звънвала било съм звънвало били сме звънвали
2 лице бил си звънвал била си звънвала било си звънвало били сте звънвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звънвам щяла съм да звънвам щяло съм да звънвам щели сме да звънваме
2 лице щял си да звънваш щяла си да звънваш щяло си да звънваш щели сте да звънвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звънвал щяла съм да съм звънвала щяло съм да съм звънвало щели сме да сме звънвали
2 лице щял си да си звънвал щяла си да си звънвала щяло си да си звънвало щели сте да сте звънвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звънвал бих звънвала бих звънвало бихме звънвали
2 лице би звънвал би звънвала би звънвало бихте звънвали
3 лице би звънвал би звънвала би звънвало биха звънвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звън-вай звън-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род звън-ван
непълен член звън-ва-ния
пълен член звън-ва-ни-ят
женски род звън-ва-на
членувано звън-ва-на-та
среден род звън-ва-но
членувано звън-ва-но-то
множествено число звън-ва-ни
членувано звън-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-вал
непълен член звън-ва-лия
пълен член звън-ва-ли-ят
женски род звън-ва-ла
членувано звън-ва-ла-та
среден род звън-ва-ло
членувано звън-ва-ло-то
множествено число звън-ва-ли
членувано звън-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-вал
женски род звън-ва-ла
среден род звън-ва-ло
множествено число звън-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-ващ
непълен член звън-ва-щия
пълен член звън-ва-щи-ят
женски род звън-ва-ща
членувано звън-ва-ща-та
среден род звън-ва-що
членувано звън-ва-що-то
множествено число звън-ва-щи
членувано звън-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

звън-вай-ки