позвънявало

Речник на българския език

1. позвънявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвънявало е производна форма на позвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвънявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвънявало е производна форма на позвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позвънявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позвънявало е производна форма на позвънявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позвънявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позвънявало е производна форма на позвънявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).