позвънявало си

Речник на българския език

1. позвънявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позвънявало си е производна форма на позвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвънявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позвънявало си е производна форма на позвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. позвънявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позвънявало си е производна форма на позвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).