позаобля

Речник на българския език

1. позаобля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • позаоблъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-за-об-ля по-за-об-лим
2 лице по-за-об-лиш по-за-об-ли-те
3 лице по-за-об-ли по-за-об-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-за-об-лих по-за-об-лих-ме
2 лице по-за-об-ли по-за-об-лих-те
3 лице по-за-об-ли по-за-об-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-за-об-лех по-за-об-лех-ме
2 лице по-за-об-ле-ше по-за-об-лех-те
3 лице по-за-об-ле-ше по-за-об-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позаоблил съм позаоблила съм позаоблило съм позаоблили сме
2 лице позаоблил си позаоблила си позаоблило си позаоблили сте
3 лице позаоблил е позаоблила е позаоблило е позаоблили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позаоблил бях позаоблила бях позаоблило бяхме позаоблили
2 лице беше позаоблил беше позаоблила беше позаоблило бяхте позаоблили
3 лице беше позаоблил беше позаоблила беше позаоблило бяха позаоблили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позаобля ще позаоблим
2 лице ще позаоблиш ще позаоблите
3 лице ще позаобли ще позаоблят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позаоблил ще съм позаоблила ще съм позаоблило ще сме позаоблили
2 лице ще си позаоблил ще си позаоблила ще си позаоблило ще сте позаоблили
3 лице ще е позаоблил ще е позаоблила ще е позаоблило ще са позаоблили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позаобля щяхме да позаоблим
2 лице щеше да позаоблиш щяхте да позаоблите
3 лице щеше да позаобли щяха да позаоблят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позаоблил щях да съм позаоблила щях да съм позаоблило щяхме да сме позаоблили
2 лице щеше да си позаоблил щеше да си позаоблила щеше да си позаоблило щяхте да сте позаоблили
3 лице щеше да е позаоблил щеше да е позаоблила щеше да е позаоблило щяха да са позаоблили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позаоблел съм позаоблела съм позаоблело съм позаоблели сме
2 лице позаоблел си позаоблела си позаоблело си позаоблели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позаоблил съм позаоблила съм позаоблило съм позаоблили сме
2 лице позаоблил си позаоблила си позаоблило си позаоблили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позаоблил била съм позаоблила било съм позаоблило били сме позаоблили
2 лице бил си позаоблил била си позаоблила било си позаоблило били сте позаоблили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позаобля щяла съм да позаобля щяло съм да позаобля щели сме да позаоблим
2 лице щял си да позаоблиш щяла си да позаоблиш щяло си да позаоблиш щели сте да позаоблите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позаоблил щяла съм да съм позаоблила щяло съм да съм позаоблило щели сме да сме позаоблили
2 лице щял си да си позаоблил щяла си да си позаоблила щяло си да си позаоблило щели сте да сте позаоблили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позаоблил бих позаоблила бих позаоблило бихме позаоблили
2 лице би позаоблил би позаоблила би позаоблило бихте позаоблили
3 лице би позаоблил би позаоблила би позаоблило биха позаоблили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-за-об-ли по-за-об-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-за-об-лен
непълен член по-за-об-ле-ния
пълен член по-за-об-ле-ни-ят
женски род по-за-об-ле-на
членувано по-за-об-ле-на-та
среден род по-за-об-ле-но
членувано по-за-об-ле-но-то
множествено число по-за-об-ле-ни
членувано по-за-об-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-об-лил
непълен член по-за-об-ли-лия
пълен член по-за-об-ли-ли-ят
женски род по-за-об-ли-ла
членувано по-за-об-ли-ла-та
среден род по-за-об-ли-ло
членувано по-за-об-ли-ло-то
множествено число по-за-об-ли-ли
членувано по-за-об-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-об-лел
женски род по-за-об-ле-ла
среден род по-за-об-ле-ло
множествено число по-за-об-ле-ли

2. позаобля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позаобля е производна форма на позаоблям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. позаобля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позаобля е производна форма на позаоблям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. позаобля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позаобля е производна форма на позаоблям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).