позаоблила

Речник на българския език

1. позаоблила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаоблила е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаоблила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позаоблила е производна форма на позаобля (мин. деят. св. прич. ж. р.).