било съм позаоблило

Речник на българския език

1. било съм позаоблило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм позаоблило е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).