позаоблела

Речник на българския език

1. позаоблела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаоблела е производна форма на позаобля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаоблела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позаоблела е производна форма на позаобля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).