позаоблил е

Речник на българския език

1. позаоблил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаоблил е е производна форма на позаобля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаоблил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаоблил е е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).